Здравей!
(едва преди няколко години си дадох сметка колко важен е този поздрав - че означава "Бъди здрав!" и от тогава се старая да го ползвам вместо съкратеното и стандартно "Здрасти!")
Ако не за пръв път те каня на свой рожден ден, знаеш, че този блог от един обикновен инструмент, с който да събера по-лесно приятели, се превърна в чудесна и важна част от живота ми - точно като теб. Част, която с удоволствие оставям да ми се случва отново през всяка следваща година.
Знаеш и, че критерият ми е изключително прост - каня всеки приятел или познат, в чията компания ще ми бъде приятно да изкарам 2-3 дни подред.
Ако те каня за пръв път на свой рожден ден (всяка година има и такива сред вас), имаш прекрасната възможност да срещнеш уникални хора, които бият път от цялата страна, за да се срещнат с други уникални хора. Така се събираме в края на май вече десета година подред. Просто тази... се наложи да пропуснем традицията.
Ако не за пръв път те каня на свой рожден ден, знаеш, че този блог от един обикновен инструмент, с който да събера по-лесно приятели, се превърна в чудесна и важна част от живота ми - точно като теб. Част, която с удоволствие оставям да ми се случва отново през всяка следваща година.
Знаеш и, че критерият ми е изключително прост - каня всеки приятел или познат, в чията компания ще ми бъде приятно да изкарам 2-3 дни подред.
Ако те каня за пръв път на свой рожден ден (всяка година има и такива сред вас), имаш прекрасната възможност да срещнеш уникални хора, които бият път от цялата страна, за да се срещнат с други уникални хора. Така се събираме в края на май вече десета година подред. Просто тази... се наложи да пропуснем традицията.
С годините свикнах толкова с всички свои малки, големи и дори невръстни гости... исках да напиша тези редове както обикновено - през март, за да не научиш, че ще прескочим събирането си през 2018-та просто от мълчанието ми.
Съжалявам за това. Бях наистина много ангажиран и ми беше толкова трудно да отделя фокус и на този фронт.
Съжалявам за това. Бях наистина много ангажиран и ми беше толкова трудно да отделя фокус и на този фронт.
Исках да напиша как резервирах хотел на Узана още в края на февруари; как с Ани, която винаги ме е подкрепяла безпрекословно, водихме дълги нощни разговори след като децата заспят, дали можем да си позволим да ви събера тази година; как създадох събитието във фейсбук още през март и до днес бях единствен негов гост; как разума ми надделя над желанието да ви видя и освободих хотела в края на април...
Не можахме да си го позволим. И причината за това е прекрасна.
Някои от вас знаеха за чудесното, трепетно очакване, в което семейството ми живя през последните месеци.
Вече всичко е наред, защото в малките часове на изминалата нощ (02.06.) моята прекрасна и любяща съпруга ме дари със син и така семейството ни вече е от петима.
А термина и датата ни на празнуване стояха... плашещо близо.
А термина и датата ни на празнуване стояха... плашещо близо.
Най-важно от всичко е, че и Ани и бебето са добре и след няколко дни ги очаквам у дома.
Нямам точни думи за усещането, но просто не докосвам земята от щастие, откакто видях жадният му, любопитен и все още малко недовиждащ поглед да шари из родилното помещение и попива всяко петно светлина, всяка сянка, изпречила се наблизо...
...
Ще ти пиша за името на детето след като го съобщим на най-близките си.
И те чакам с нетърпение в края на май, догодина!
А дотогава, ти желая прекрасно лято и дано се чуем по-скоро! :)
П.С. Не звънете на Ани до вторник - все още е в родилното :)
П.С. Не звънете на Ани до вторник - все още е в родилното :)
Всяка информация по-надолу от тези редове касае събиранията ни през минали години!
:)
